История на Силистра: от Дуросторум и Дръстър до наши дни
Как римският лагер Дуросторум става средновековният Дръстър, после османската Силистра, румънският Дуростор и днешният български областен град. Старите имена, ключовите дати и известните личности.
Накратко
- Старите имена на Силистра са Дуросторум (в римската епоха), Доростол (при византийците) и Дръстър (в средновековна България).
- През II век в града е разположен XI Клавдиев легион, а при император Марк Аврелий селището получава статут на град.
- Силистра е седалище на първия български патриарх, а през 1854 г. издържа дълга руска обсада по време на Кримската война.
- От 1913 до 1940 г. градът е в Румъния; връща се в България с Крайовската спогодба от 1940 г.
Малко градове в България могат да се похвалят с толкова дълга и бурна история като Силистра. Римски легионери, български царе, киевски князе, византийски императори и османски паши са оставили следа тук, на южния бряг на Дунав.
Името на града
Силистра е носила много имена. Римляните я наричат Дуросторум (Durostorum) – име с тракийски или келтски корен. Византийците я пишат Доростол, а в средновековна България градът е Дръстър. Османската власт налага името Силистре, от което идва днешното Силистра. В румънския период градът е център на жудец Дуростор – името на областта напомня за римското минало.
Римският Дуросторум
Римляните укрепват мястото още през I век. След Дакийските войни на император Траян в началото на II век тук е разположен XI Клавдиев легион, а около лагера бързо израства цивилно селище. При император Марк Аврелий то получава статут на муниципиум. Дуросторум е важна крепост по дунавската граница на империята, с големи терми, построени и преустройвани от II до IV век.
Градът става и ранен християнски център. Тук по време на гоненията на император Диоклециан загиват мъчениците св. Дазий и св. Юлий Ветеран. През 396 г. в Дуросторум е роден Флавий Аеций – пълководецът, наричан „последният римлянин“, който през 451 г. спира Атила.
Средновековният Дръстър
В края на VII век градът е в пределите на Първото българско царство. Той е седалище на архиепископия, а дръстърският архиепископ е провъзгласен за първия български патриарх. През 895 г. войските на цар Симеон отблъскват унгарска обсада. През 969 г. градът е превзет от киевския княз Светослав, а през 971 г. след тежка обсада – от византийския император Йоан Цимисхий. През 976 г. цар Самуил възстановява българската власт.
От 1186 г. Дръстър отново е в границите на Второто българско царство. През 1279 г. войските на цар Ивайло пробиват монголска обсада на града.
Османската Силистра
Около 1400 г. градът попада под османска власт и постепенно се превръща във важен военен и административен център – седалище на санджак, а по-късно и на голям вилает (еялет), обхващащ обширни земи по Дунав и Черно море. Силистра е многократно обсаждана по време на руско-турските войни. Най-известна е обсадата през 1854 г., по време на Кримската война, която продължава от април до юни и завършва с изтегляне на руските войски. Отбраната е свързана с крепостта Меджиди табия.
Събитията вдъхновяват турския писател Намък Кемал да напише пиесата „Родината, или Силистра“, чието поставяне през 1873 г. води до изгнанието му. Градът е и духовен център за евреите – тук през 1819–1826 г. е равин Елиезер Папо, чийто гроб става място за поклонение.
Освобождението и румънският период
След Руско-турската война от 1877–1878 г. Силистра става част от Княжество България. След Междусъюзническата война през 1913 г. градът и Южна Добруджа са предадени на Румъния. През Първата световна война България временно възвръща контрола, но с Ньойския договор (1919 г.) Силистра отново е в Румъния. До 1938 г. тя е център на жудец Дуростор.
На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа се връща на България. Парижкият мирен договор от 1947 г. потвърждава границата.
Силистра през XX и XXI век
След Втората световна война Силистра се развива като индустриален и земеделски център. Населението расте до над 70 000 души в средата на 80-те години. След 1989 г. закриването на големи предприятия и емиграцията водят до спад – при преброяването през 2021 г. в града живеят малко под 30 000 души, а в цялата област – 97 770 души.
Днес Силистра е областен град с университетски филиал, театър, музеи и пристанище, който залага на културния туризъм, земеделието и трансграничното сътрудничество с Румъния.
Известни личности, свързани със Силистра
- Флавий Аеций (396–454) – римски пълководец, роден в Дуросторум.
- Партений Павлович (ок. 1695–1760) – духовник и книжовник, роден в Силистра, сред предвестниците на Българското възраждане.
- Сава Доброплодни – възрожденски учител и автор на една от първите български пиеси; на неговото име е театърът в Силистра.
- Йълдъз Ибрахимова – джаз певица, родена в Силистра.
- Орфи (1943–1999) – илюзионист.
- Денислав Калчев – плувец.
Къде да се докоснете до историята
Повечето от описаните места можете да видите днес – останките на Дуросторум – Дръстър, Римската гробница, Меджиди табия и музеите. Подробен списък с адреси и съвети има в страницата Забележителности в Силистра и областта.
Въпроси и отговори
Какво е старото име на Силистра?
В римската епоха градът се нарича Дуросторум, византийците го наричат Доростол, а в средновековна България е Дръстър.
Кога Силистра е била в Румъния?
От 1913 до 1940 г., с прекъсване по време на Първата световна война. Градът се връща в България с Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г.
Кой известен римлянин е роден в Дуросторум?
Римският пълководец Флавий Аеций, роден в Дуросторум през 396 г. – победителят на Атила в битката на Каталаунските полета.
Забелязахте неточност или промяна в работното време, телефон или адрес? Пишете ни на regionmediabg@gmail.com – проверяваме и обновяваме информацията.