История на Силистра: от Дуросторум и Дръстър до наши дни

Малко градове в България могат да се похвалят с толкова дълга и бурна история като Силистра. Римски легионери, български царе, киевски князе, византийски императори и османски паши са оставили следа тук, на южния бряг на Дунав.

Името на града

Силистра е носила много имена. Римляните я наричат Дуросторум (Durostorum) – име с тракийски или келтски корен. Византийците я пишат Доростол, а в средновековна България градът е Дръстър. Османската власт налага името Силистре, от което идва днешното Силистра. В румънския период градът е център на жудец Дуростор – името на областта напомня за римското минало.

Римският Дуросторум

Римляните укрепват мястото още през I век. След Дакийските войни на император Траян в началото на II век тук е разположен XI Клавдиев легион, а около лагера бързо израства цивилно селище. При император Марк Аврелий то получава статут на муниципиум. Дуросторум е важна крепост по дунавската граница на империята, с големи терми, построени и преустройвани от II до IV век.

Градът става и ранен християнски център. Тук по време на гоненията на император Диоклециан загиват мъчениците св. Дазий и св. Юлий Ветеран. През 396 г. в Дуросторум е роден Флавий Аеций – пълководецът, наричан „последният римлянин“, който през 451 г. спира Атила.

Средновековният Дръстър

В края на VII век градът е в пределите на Първото българско царство. Той е седалище на архиепископия, а дръстърският архиепископ е провъзгласен за първия български патриарх. През 895 г. войските на цар Симеон отблъскват унгарска обсада. През 969 г. градът е превзет от киевския княз Светослав, а през 971 г. след тежка обсада – от византийския император Йоан Цимисхий. През 976 г. цар Самуил възстановява българската власт.

От 1186 г. Дръстър отново е в границите на Второто българско царство. През 1279 г. войските на цар Ивайло пробиват монголска обсада на града.

Османската Силистра

Около 1400 г. градът попада под османска власт и постепенно се превръща във важен военен и административен център – седалище на санджак, а по-късно и на голям вилает (еялет), обхващащ обширни земи по Дунав и Черно море. Силистра е многократно обсаждана по време на руско-турските войни. Най-известна е обсадата през 1854 г., по време на Кримската война, която продължава от април до юни и завършва с изтегляне на руските войски. Отбраната е свързана с крепостта Меджиди табия.

Събитията вдъхновяват турския писател Намък Кемал да напише пиесата „Родината, или Силистра“, чието поставяне през 1873 г. води до изгнанието му. Градът е и духовен център за евреите – тук през 1819–1826 г. е равин Елиезер Папо, чийто гроб става място за поклонение.

Освобождението и румънският период

След Руско-турската война от 1877–1878 г. Силистра става част от Княжество България. След Междусъюзническата война през 1913 г. градът и Южна Добруджа са предадени на Румъния. През Първата световна война България временно възвръща контрола, но с Ньойския договор (1919 г.) Силистра отново е в Румъния. До 1938 г. тя е център на жудец Дуростор.

На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа се връща на България. Парижкият мирен договор от 1947 г. потвърждава границата.

Силистра през XX и XXI век

След Втората световна война Силистра се развива като индустриален и земеделски център. Населението расте до над 70 000 души в средата на 80-те години. След 1989 г. закриването на големи предприятия и емиграцията водят до спад – при преброяването през 2021 г. в града живеят малко под 30 000 души, а в цялата област – 97 770 души.

Днес Силистра е областен град с университетски филиал, театър, музеи и пристанище, който залага на културния туризъм, земеделието и трансграничното сътрудничество с Румъния.

Известни личности, свързани със Силистра

• Флавий Аеций (396–454) – римски пълководец, роден в Дуросторум.
• Партений Павлович (ок. 1695–1760) – духовник и книжовник, роден в Силистра, сред предвестниците на Българското възраждане.
• Сава Доброплодни – възрожденски учител и автор на една от първите български пиеси; на неговото име е театърът в Силистра.
• Йълдъз Ибрахимова – джаз певица, родена в Силистра.
• Орфи (1943–1999) – илюзионист.
• Денислав Калчев – плувец.

Къде да се докоснете до историята

Повечето от описаните места можете да видите днес – останките на Дуросторум – Дръстър, Римската гробница, Меджиди табия и музеите. Подробен списък с адреси и съвети има в страницата Забележителности в Силистра и областта.